* * *

Делба на двама братя

Двама са братя делили,
Павел и Петър, двамата.
Ниви с въже мерили,
ливади със ситни синджири,
лозя на кютуци броили.
Само остана, остана,
до два ми сиви сокола,
до два ми коня хранени,
не могат да ги разделят.
Ако соколи разделят -
един за друг ще пищят;
ако конете разделят -
едни за други ще цвилят.
Павел Тодорке думаше:
- Любе Тодоро, Тодоро,
я щя на къра да ида,
а пък ти, любе Тодоро,
запретни бели ръкави,
смеси бели погачи,
заколи тлъста юрдечка,
направи гостби всякакви,
наточи вино червено.
В гостбите тури сюлюмен,
във вино тури татула.
Повикай девер си Петър,
храни го, либе, пои го,
дано го, либе, отровиш,
имане на нази да остане.
Тодорка, булка хубава,
Тодорка, чедо разбрано,
направи гостби всякакви,
наточи вино червено.
Не тури в гостби сюлюмен,
не тури във вино татула,
а девера си повика:
- Я ела, девер Петърчо,
да ядем, още да пием.
Яли са, какво са яли,
легнал ми Петър да спи.
Павел волове пасеше
и към небето гледаше -
в небето се орел виеше.
Пусна ми Павел сиви соколи,
та са орела надвили.
Като орел умираше,
люто майка си кълнеше.
- Проклета да е майка ми,
дето ми братче не отхрани!
Тогаз се Павел размислил,
право се на конче възметна
и си в къщи отиде,
и на Тодорка думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
какво ти, любе, поръчах,
дано не си го сторила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015