* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делели,
два брата, двама близнака -
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане,
бащини ниви големи.
Парите с кантар теглили,
нивята с въже мерили,
ливади - с тънки синджири,
а пък лозята - ред по ред.
За нищо не се скарали,
само за едно се скарали,
за нищо, ни за никакво -
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха.
Соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Павел Петранки думаше:
- Петрано, либе Петранке,
хубави гостби наготви,
върли отрови да сложиш,
братеца да ми отровиш,
всичко за нас да остане -
конете, още соколи.
Че стана Павел, замина
долу ми в росно ливаде.
Петранка дума драгинко:
- А бе, брачинко Петърчо,
мен ми бате ти поръча
хубави гостби да готвя,
тебе, драгинко, да отровя,
всичко за нас да остане -
конете, още соколи.
Аз не ща да го извърша!
Жив се мъртъв престори,
аз ще те с платно покрия,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на очи.
Като се върне батьо ти
да видим какво ще каже.
След малко Павел пристигна,
още от пътя повика:
- Петрано, либе Петранке,
каквото ти заръчах
дано не си го, любе, свършила.
Петранка, булка хубава,
с черна кърпа на глава
и с бистри сълзи на очи:
- Всичко го, либе, извърших.
Павел си жално заплака:
- Братко ле, братко Петърчо,
да можеш да се събудиш,
всичко ще ти харижа -
конете, още соколи.
Петър си платно надигна
и си седино поседна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015