* * *

Делба на двама братя

Двама си братя дялба делиха,
Петър и Павел двамата,
ниви ма дюлма деляха,
лозя ред по ред деляха,
чаири на тънки синджири,
за нищо не се скараха,
само се, холан, скараха,
за два ми сиви сокола.
Павел Петранки думаше:
- Аз ще надолу да ида,
със мойте сиви соколи,
а ти вкъщи да стоиш,
ще сготвиш гостба хубава,
ще туриш вътре отрова
и ще си Петър отровиш.
Петранка Петър думаше:
- Петре ле, мъничък булин,
ще легнеш, Петре, във къщи,
жив-умрял ще те направим,
като дойде Павел отвънка,
тебе под платно да свари.
Павел надолу отиде
и си соколите пусна.
Отде се зави орленце,
та му соколите пръсна,
соколи пищят и крещят,
един за други милеят.
Тогаз му Павел домъчня:
"Какво си чудо направих,
та да си Петър отровим?!"
И си във къщи отиде,
и на Петранка повика:
- Петранке, булка хубава,
каквото ти ази заръчах,
дали ти всичко направи?
Петранка Павел думаше:
- Каквото, Павле, поръча,
всичкото, Павле, направих!
Тогаз се Петър открива
и двама се братски прегръщат.
Павел на Петър думаше:
- Петре ле, мъничък на бате,
всичко ти халал давам,
бащино тежко имане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015