* * *

Делба на двама братя

Два са бракя у механа пили,
пили, пили, та са се упили,
упили се, па са се скарали:
един си е Дойчин добър юнак,
а младио - Димо добър юнак.
Скарали се, па се разделили:
Дойчин взема конче шестокрилче
и си взема два брата соколе,
Димо дава ниви и ливади
и му дава триста долум лозье,
и му дава три хиляди овци,
и му дава три кола имане.
А Димо му тийо отговори:
- Фала, Дойчин, фала, мили брате!
орач не съм, ниви да ти орем,
косач не съм, ливаге да косим,
лозар не съм, лозье да работим,
овчар не съм, овци да ти пасем,
сараф не съм, пари да ти броим.
Я си сакам конче шестокрилче
и си сакам два брата соколе -
да си ходим със мои дружина,
да си ходим, та кеф да си чиним.
Не можеа делба да направа.
Кога било утре отзарана,
рано рани Дойчин добър юнак,
та изведе конче шестокрилче
и изнесе два брата соколе,
та си пойде у зелена гора,
па на либе връло запретува:
да уготви той сладки ручове,
да натура билки отровянки,
та ега би Димо отровила,
да не сака конче шестокрилче,
да не сака два брата соколе.
Па отиде у зелена гора,
па си пущи едно соколенце -
едно пущи, а едно не пущи.
Излезнало поди видро небо,
найдоха се с орел кръстотича,
хванаха се борба да се бора,
бориха се един сахат време -
подсвои го орел кръстотича.
Брат му седи, нагоре гледа,
па на Димо тийо отговаря:
- Фала, Димо, фала, добър юнак,
я ме пущи, я ми глава кини,
че сега че брат ми да загине,
та защо съм и я да останем?
Пущил го е Димо добър юнак,
па си го гледа сиво соколенце:
излитнало поди видро небо,
та хванаха орел кръстотича,
снесоа го чирек по чирека.
Тогай виде Дойчин добър юнак,
че требало брат брата да чува.
Тръком тръчи, на коня се качи
да си бега на негови двори,
ега би се Димо жив затекал.
Либе му е било досетливо:
уготвило той сладки ручкове,
не турила билки отровянки.
Дойчин юнак тои отговаря:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
дали свръши, що съм ти наредил?
Дали си ми брата уморила?
А она му тийо отговори:
- Я не съм ти брата уморила,
нело съм ви сладко уготвила,
да седнете, ручок да правите.
Зарадва се Дойчин добър юнак,
че му не е брата уморила,
па седнали и ручок правили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015