* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили
Павел и Петър - двамата.
Всичко по равно делили,
лозата на две делили,
нивите със синджир мерили,
парите с кантар теглили,
за нищо не са скарали.
Два коня - два сиви сокола -
не можели да разделят.
Най-после Павел продума
на Петранка, булка хубава:
- Петранке, булче хубаво,
да станеш рано, зарана,
ази на нива ще ида,
бели хлябове да омесиш,
хубави гостби да сготвиш
и отрова да им сложиш,
Петър да си нахраниш, отровиш,
имота на нас да остане!
Павел на нива отиде,
Петранка рано станала,
бели хлябове опекла,
хубави гостби наготвила,
ала отрова не сложила.
Петранка умна, разумна,
наточи вино червено
и върла люта ракия,
че си Петър упила,
и си на Петър думаше:
- Петре ле драг, драгинко,
батьо ти, Петре, заръча,
аз да те, Петре отровя,
имота на нас да остане!
Я легни, Петре, сред къщи,
аз ще те платно покрия,
батко ти из къра кат ходи
може да му глава отрезней,
за тебе да му домилей.
Павел из къра като ходи,
пиленце пищи, говори:
- Мале ле, стара мале ле,
три пъти лятом да люпиш,
едничо да не излюпиш,
да нямам братец, ни сестра,
да дойдат, да ми помогнат,
от орли да ме отърват!
Като зачу тез думи,
Павел по глава се удари:
- Какво съм чудо направил,
едничък братец аз имах
и него ще го отровя.
Възседна конче хранено,
право във къщи отиде,
още от порти извика:
- Петранке, любе Петранке,
туй що ти, Петрнке, поръчах,
сакън, да не си го сторила!
- Как да смея, бе Павльо,
нали ми ръча, поръча:
"Ако Петър не отровиш,
главата ще ти отрежа!"...
Нищичко Павел не рече,
крачка си назад отстъпи,
изкара ножче сребърно
и си към сърце притисна.
Петранка умна, разумна,
бърже ножчето грабнала,
бялото платно махнала.
Павел се ясно провикна:
- Я ставай, братко, я ставай,
братски да ядем, да пием,
буля ти беше причина,
буля ти, хатърджийката,
ний да сме пак заедно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015