* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, два близнака.
Нивя са въже делили,
ливади с тънки синджири,
а пък лозята - ред по ред.
С крина пари делили,
с кантар жълтици теглили,
за нищо не се скарали.
Най-подир ми се скарали
за два сиви сокола
и за два ми коня хранени.
Ако конете разделят -
един за друг цвилеха,
ако соколи разделят -
един за друг пищаха,
пищяха, не се деляха.
Павел на лов излезе
с двата сиви сокола,
пък си на булчето нареди -
брат му Петър да убие,
да го отрови и го зарови.
Като си на лов отиде,
орле се в небесата виеше.
Павел си пусна сокола
и се с орле сдавили,
сдавили, още сборили.
Сокол на Павел викаше:
- Прати ми, бате Павеле,
моето братче на помощ!
Павел си пусна сокола,
който на помощ отиде
и с орлето сдавили,
и му очите извади.
Черни са кърви потекли,
орлето пищи и вика:
- Клета да си, майко, проклета,
дето ми брат не отхрани,
да няма кой да ми помогне!
Павел соколи повика,
право си вкъщи отиде
и си на булче продума:
- Къде ми брата зарови?
Булче му дума, продума:
- Нали ме ти научи
да го отровя, заровя!
Павел викна да плаче:
- Петре ле, братко Петре ле!
Петър от сандъка излезе
и двамата се прегърнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015