* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делили,
двама братя, двама близнака,
Петър и Павел двамата.
Парите с кантар теглеха,
нивите с въжета мереха,
а пък лозята ред по ред,
ливади с тънки синджири;
тежко имане делиха,
делиха не се караха.
Най-после се скарали
за нищо и за никакво -
за два коня хранени,
за два сиви сокола.
Конете не се деляха -
един за друг цвилеха;
соколи не се деляха -
един за друг пищяха.
Павел на Петранка продума:
- Петранке, булка хубава,
да станеш рано зарана,
хубави гостби наготви;
повикай тогава братчето,
да яде да се отрови;
всичкото бащино имане -
конете, още соколите,
всичкото за нас да остане!
Петранка, булка хубава,
тя е жена разумна,
това тя не го направи.
Станала е рано сутринта,
Петър от сън събудила
и на Петър продумала:
- Я, слушай, да ти разкажа,
какво ми брат ти поръча,
на мен брат ти поръча -
да стана рано таз сутрин,
в гостбите отрова да сложа,
тебе, деверче, да отровя.
Я, слушай, послушай,
жив се на умрял престори,
аз ще те с платно покрия,
когато дойде брат ти,
за тебе ще се ядосва!
Павел в ливади отиде,
конете да си напасе,
в ръце соколи държеше,
в облак се орле виеше;
изпусна Павел соколи,
на земята орле свалиха.
Орлето пищи, говори:
- Проклета да е майка ми,
едно ми братче да не отхрани,
да дойде, да ми помогне.
Тогава си Павел помисли,
какво на Петранка поръча,
че на него му жално дажаля
и стана да си отиде.
Когато на врати похлопа,
Петранка, булка хубава,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на лице,
излезе да му отвори.
Тогава Павел продума:
- Петранке, булка хубава,
аз ти на шега заръчах,
ти го извърши наистина;
да му опустее имота,
когато брат си изгубих!
Извади Павел ножчето,
самичък да се убива.
Петър всичко слушаше,
и се под платно повдигна
и при брат си отиде,
прегърна го и го целуна.
Тогава Павел продума:
- Петре, братче по-малко,
всичкото бащино имане,
конете, още соколите,
твои да бъдат отсега!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015