* * *

Делба на двама братя

Де гиди вино червено
и тая бистра ракия,
никога добро не стори,
и снощи не е сторила.
Два са се бракя напиле,
напиле, па са се скарали;
имане с кантар мериле,
ливади, с дълги ортоми;
ниви с копрали делили,
сал си са току остали
до два атове хранени
и два ми сиви соколе;
сал них си не са делили,
че един за други ще пищят.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
Петкано, мори, Петкано,
нещо ще да ти заръчам;
ако го, любе, не свършиш,
езика ще да ти отрежа!
Да идеш нова чаршия,
да вземеш черна отрова,
та да привикаш брата ми,
хубаве да го нагостиш,
та да го, любе, отровиш,
та да ни останат, либе ле,
до два атове хранени,
и до два сиви соколе!
Петкана хитра, разумна;
отиде нова чаршия,
не купи черна отрова,
но купи вино, ракия;
та па привика брата му,
та го хубаве нагости,
та го стаята заведе
и на мъртвите предаде,
запалила свещи факлии.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015