* * *

Делба на двама братя

Делили се са два брата,
два брата, до два близнака.
Делили сребро бащино,
делили злато дядово;
току им из дял изляло
вран кон и росна ливада.
Стоян Ивану недава
вран кон и росна ливада.
Той на жена си думаше:
- Либе Марийо, Марийо!
Аз ще на лова да ида
по Вита и по Искъра,
я ти, Марийо, да идеш
по жени, по задавници,
по жени, по отровници,
дано ми брата отровиш.
Мария Стояну думаше:
- Боле ща, либе, да ида
и ща брата ти отрова.
Стоян соколи помами,
та си на лова отиде
по Вита и по Искъра;
никакви лова не найде.
Задало се е син облак
и във облакът сур орел.
Стоян соколи отпусна,
та си орелът хванали:
с крака му пера скубяха,
с уста му месо късаха.
Орелът писна, заплака,
като плачеше, викаше:
- Мамо льо, разродила са,
кога не ми си родила
мил братец и по-мъничък,
и по-мъничък от мене,
да се двамата отемем!
Стоян соколи помами,
па се е назад повърнал,
та си удома отишел
и на Мария думаше:
- Либе Марийо, Марийо,
дали ми, либе, направи,
щото ти, либе, заръчах?
Мария Ивану думаше:
- Ази го, либе, направих.
Стояну жално дожале,
та си извади влашки нож,
влашки нож със два остреца,
та се в сърцето удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015