* * *

Делба на двама братя

Двама братя делба делиха,
Петър и Павел двамата,
делиха, не се караха.
Нивите със синджир мереха,
лозята ред по ред деляха,
делеха, не се караха.
Най-после са се скарали,
заради нищо и никакво,
за два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Конете не се делеха,
един за друг цвилеха,
от една майка родени са.
Соколи не се делеха,
един за друг пищяха,
нали са от едно мътило.
Петър Петранки продума:
- Петранке, булка хубава,
нещичко ще ти поръчам,
правичко да ме разбереш.
Аз ще на лов да отида
с нашите сиви соколи.
Тебе те в къщи оставям,
гостби хубави да наготвиш
и в тях отрова да сложиш.
Викай тогава Павелчо,
да яде, да се отрови,
та всичко бащино имане,
за нази да си остане.
Петър си на лов отиде.
Петранка, булка хубава,
нали е булка разумна,
гостби хубави наготви,
но в тях отрова не сложи,
а най си Павел покани,
да ядат двама, да пият.
Вино с ракия смесила,
че си Павел упоила,
че си е Павел приспала.
Като е на лов отишъл,
Петър е орле съгледал
да се извива в небето.
Петър си пуснал соколи,
та орлето да си свалят.
Соколи му пера скубели
и му месата късали.
Орлето плаче и дума:
- Бог да убие майка ми,
дето сам ме е създала,
та не ми е брат отгледала,
от соколи да ме отърве!
Като чу Петър тези думи,
бързо си в село отиде.
Петранка, булка хубава,
с черна си кърпа на глава,
с дребни си сълзи на очи,
тя си е Петър срещнала.
- Либе Петранке, Петранке,
какво ти, либе, поръчах,
дано не си го свършила.
Докат си дума-издума,
Петър е в къщата влезнал,
Павел си от постеля вдигна,
от това тежко пиене.
Двамата са се хванали,
с дребни сълзи на очи
Петър на Павел продума:
- От днеска, братко, нататък,
всичко имане бащино,
за тебе нека остане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015