* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
бащино тежко имане -
нивята със синджир мерили,
парите с кантар теглили,
за нищо не се скарали.
Най се скарали, скарали,
за два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Ако конете разделят -
един за друг цвилели.
Ако соколи разделят -
един за друг пищели.
Петър Петранка думаше:
- Аз ще ида, Петрано,
конете да си напаса,
конете и соколите.
Тебе те тука оставям,
наготви гостби хубави,
с люта ги отрова подправи,
повикай, Петранке, Павела,
Павела да го нагостиш,
конете за нас да останат,
конете и соколите.
Че стана Петър, замина.
Петранка, булка хубава,
и при Павела отиде,
и му всичко разказа,
и на Павела продума:
- Аз няма да го направя,
сал едно ще ме послушаш -
жив се на мъртъв престори,
със платно ще те покрия,
със китка ще те накича,
свещичка ще ти запаля,
ще викна да те оплаквам.
Петър конете пасеше,
орле високо хвъркаше,
със сокол брата са се борили,
черни са кърви шурнали,
орле сокола надвило.
Сокол брата си повика,
орле на земя не диша,
майка си люто кълнеше
дето си няма мил братец.
Тогаз се Петър усети
и си във къщи отиде,
и на Петранка думаше:
- Каквото ти, либе, поръчах,
сакън, да не си го сторила!
- Всичко е вече свършено!...
Петър при Павел отиде,
Павел се от платно надигна,
Петър го силно прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015