* * *

Делба на двама братя

А скарали се два рочена брата,
скарали се, степали се -
да разделят татковата стока.
Ай Петре веле на по-мали брата:
- Варай, брате, Янче капитанче,
айде, брату, ние да се делим,
да разделим татковата стока.
Я че ти дадам, брату, сурови волове,
че ти дадам половина ниви,
половина ниви со се бело жито,
че ти дадам половина силно стадо,
че ти дадам и коня хергельина.
А я че вземам татковата коня,
я че си вземам тая остра сабля
и че вземам, брату, лека боздугана,
и че вземам хръти и загари
и тия сиви соколи.
А Бог да бие Янче кепатенче:
- Варай, брату, ти по-стари брату!
Азе, брату, овчар не ти бивам,
азе, брату, орач не ти бивам,
азе, брату, коня не ти гледам.
Ай че разделиме ниви на половина,
че разделиме сурите волове,
че разделиме това силно стадо,
че разделиме коня ергальина.
Ай Бог да бие Петре, по-стар брата,
що извика ньегова млада невеста:
- Варай, верна, млада льубовнице,
я че ходям у гора зелена,
ти да направиш едан сладак ручак,
аман, да си туриш билки и отрова,
да га свикаш Янче капитанче -
са сладкия ручак него да отруйеш.
Ако не отруйеш, глава кье ти отсечам!
Де а що беше Петър, по-стар брата,
си и свика хръти и загари
и си яхна тая добра коня,
и си увзе тия сиви соколи,
и си увзе лека боздугана,
си отиде у гора зелена.
А ща си беше млада Петревица,
го навика Янче капитанче.
Пръсти кърше она, сузе рони:
- Брату Янче, твоя милна брата
е наръчал ручак да направам
и да турам билки и отрова,
тебе, братгче, да ми те отруям.
А що беше Янче капитанче:
- Он че дойде преко два-три дана,
ти да сготвиш мойеот чисто оружье,
ти да месиш леб за раздаванье,
да осукаш тия жълти свечи,
ти да ме покриеш сос белото платно.
Три дни оди Петре капитанче,
три дни шета низ гора зелена,
нищо живо оно не намери.
Го догледа едно сиво сокле,
къде лета оно по небето,
що си пусти ньегови сиви соколи,
го соборили долу ем при него,
па му говоре Петре капитанче:
- Варай, орле пиле, сиво сокле,
мислиш с нази да се биеш,
да се бориш с мойте сиви сокли!
Али Бог да бие това сиво сокле,
леле на Петре оно отговорило:
- Варай, Петре, Петре капитанче,
да ми беше мойта милна брата,
нека дойдат твойте сиви сокли.
Що ме найдохте само по полето -
мойта е брата на силна битка,
що си одох него да го видам,
а ти мене ме собори,
ме собори, главата ми строши.
Тоги Петре сам си продума:
"Боже, Боже, азе що направи,
азе, Боже, брата си погуби!"
Та и свика хръти и загари
и си яха на бързата коня.
Пущи коня по бели друмови,
коня си лета, темни мъгли крева.
Го догледа млада Петровица,
си облече нейния милни девер,
си го покри сос белото платно
и си запале жълтите свеки.
Леле Петре ов двори престигна,
леле юнак от коня си слегна,
право дома тръчи и гласно си вика:
- Варай, варай, моя льубовнице,
що направи азе, що поръча,
дали си отрула моята милча брата?
Млада Петровица жежки слъзи рони,
жежки слъзи рони и пръсти се кръше:
- Що си поръчал, азе съм свършила,
дека кье я найдеме твоята брата!
Тоги Петре сос глас си заплака:
- Стани, стани, брате, Янче капитанче!
Хай брате, брате, азе сабля некю,
азе кье ти дадам тоя бърза коня,
аз кье ти дадам хръти и загари,
аз кье ти дадам татковата стока!
За големо чудо Янче си остана
и пред брата си Петре простом застана,
па се они двата братски польубиха,
братски польубиха и льуто се заклеха,
додека са живи, делба да не прават,
едан на други лошо да не мислят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015