* * *

Делба на двама братя

Имала майка, чувала
до двама сина близнака -
първия беше млад Недко,
вторият беше млад Стоян.
Чува ги майка, гледа ги,
настаха ергене, раснаха,
ала ги мама ожени,
ожени мама, одоми.
Братлета беха, братлета,
като две сиви соклета.
Днеска е била събота,
утре е света неделя.
Всеки във черква тръгнало
и кога братя тръгнаха
във черква да си отиват,
яла си милно отбиха
ю тая хладна механа,
сладко си тия седнаха,
седнаха, та си пийнаха.
Яли са, брайно, пили са,
виното благословено,
а ракията проклета.
Нали се малко подпиха,
във пиянство си караха,
сетиха делба да делят,
майчино старо низано,
бащино ниве, ливаде.
Що продума млад Стоян:
- Де гиди, байчо, ти Недко,
хайде си тизе отиди,
аз ще си влеза във село,
триж ще се пъти провикна
да сбера селски кметове,
кметове още селяне,
хубаве да ни разделят,
да нема кавга между нас,
ний да се братя мразиме,
за бащино старо имане.
Недко си дома отишел,
наредба милна наредил:
Стоян се в село провикна,
триж пъти Стоян той викна:
- Събирайте се, селяне,
селяне, селски кметове,
хайдити дома да идем,
делбица да ни делите,
хубаве да ни делите,
да нема кавга между нас!
Събрали са се селяне,
селяне, селски кметове,
отишли делба да делят.
Делбица добре деляха,
нивето с пръте мереха,
ливаде по ясаците,
парите със шиник мереха -
жълти жълтици със шиник,
бели грошове със кантар.
Слънцето трепти да зажда,
тие си милно казаха:
- Селяне, селски кметове,
остая делба да делим
тие ми до две суклета
и тие сиви кончета.
Недко си хитър излезна,
на булка милно заръча:
- Дей, гиди, булко Петкано,
да станеш тизе по-рано,
да вземеш вино червено,
да купиш люта отрова,
да хванеш по-стар пауна,
на двори да го погубиш,
хубава манджа да готвиш.
Стояна да го отровиш,
хубаве да го напоиш,
ега го, булка, отровиш,
суклета да ми не дели
и тие сиви кончета.
Ако суклета разделим,
един за други ще пищят,
ако кончета разделим,
един за други ще цвилат.
Булка Петкана, разумна,
разумно чедо майчино,
милно си паун хванала,
хубави манджи готвила,
купила вино червено
и тая бистра ракия,
хубаве не го напои,
напои още нагости,
ала милно постлала.
Стоян си милно полегна,
четири свещи палила,
с бело го платно покрила.
Недко си беше в полето
със тие сиви суклета
и тие сиви атове,
беше отишел в полето,
атове той да си пасе.
Суклета пусна по небе,
суклета милно хвърчеха.
Недко си пусна суклета
във тие ми, бре, небеса.
Недко си милно полегна,
полегна Недко, та заспа,
трепна се Недко, събуди.
Отде се найде пиленце,
пиленце милно хванаха,
с нокте му криле трошеха,
с клюне му очи вадеха.
Пиле, що бива от пиле,
и то за брата плачеше,
люто майка си кълнеше:
- Проклета да си, майчице!
Всяка година чупеше,
по две пилета чупеше,
а мене само изчупи;
и я братец да имам,
и аз щех да се отамна
от тие сиви суклета.
Как бе го дочул млад Недко,
от сън се милно събуди,
помами сиви соколи,
хвана си сиви соколи
и тия сиви атове,
по-скоро дома отиде,
на булка се сладко помоли:
- Дей, гиди, булко Петкано,
Петкано, булко разумна,
ега да не си свършила,
що сам ти, булко, заръчил,
братлето да ми отровиш!
Ала му тия казваше:
- Как да го азе не свърша,
като ми върло заръча,
я моя глава, я твоя,
че щеш мен млада погубиш?
Я влезни тизе в стаята
да видиш брат си Стояна,
какво е Стоян полегнал,
четири свещи гореха,
само попове чекаме!
Недко се викна-провикна,
сълзи си рони до земи,
влезна, та си погледна,
погледна, та си заплака -
какво си Стоян лежеше,
четири свещи гореха,
четири свещи ламбати,
с бело платно покрито.
Викна си Недко, заплака:
- Дей, гиди, булко Петкано,
много си грешка свършила,
защо брата ми отрови?!
Пиле, що бива от пиле,
и то за брата плачеше,
и то си майка кълнеше,
защо го сама чупила,
и той брата жалеше,
щеше да се отамне
от наште сиви суклета.
Пусти остали суклета,
вуци ми яли кончета,
кога ми брата погуби!
Петкана сладко говори:
- Дей, гиди, либе Недко ле,
как да го това не свърша,
като ми тизе заръчи,
че щеш ти мене погуби,
ако го това не свърша?
Стоян се милно събуди,
като го Недко погледна,
ялова крава той закла,
селяне той си покани,
селяне, селски кметове,
та ги хубаве нагости,
нагости, още напои,
пък на селяне продума:
- Селяне, селски кметове,
и вие, старци юнаци,
гледайте, добре гледайте,
какво е грозно по света.
Добра си булка я имах,
разумна булка Петкана,
от чорбаджийско колено,
че брат ми не отровила,
ала го добре поила,
поила, добре гледала.
Гледайте и разбирайте,
кога се човек, бре, жени,
да пита добре баща й,
да пита добре майка й,
дали е добър баща й,
дали е умна майка й.
Макар кученце да вземеш,
и него милно да питаш -
чува ли стадо, гледа ли,
лежи ли близо при стадо,
гони ли вълци надалеч.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015