* * *

Делба на двама братя

Двама брата делба делиха,
два брата, два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Парите с кантар теглеха,
нивята с въжета мериха,
а пък лозята ред по ред,
ливади с тънки синджири.
Всичкото равно делиха,
за нищо не се скараха,
най-подир са се скарали
за нищо и никакво -
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха;
соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Павел Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ще да ида, да ида
долу ми в росно ливади,
конете да си разведа,
соколи да си разкарам.
Да станеш рано зарана,
хубави гостби да сготвиш,
в тях отрова да сложиш,
тогаз повикай братчето
да яде, да се отрови,
бащино тежко имане,
всичкото за нас да остане -
коне, още соколи.
Петранка, булка хубава,
хубава булка, разумна,
станала рано зарана
и при Петърча отишла,
и на Петърча думаше:
- Петърчо, младо деверче
я стани да ти разкажа,
какво ми батьо ти заръча,
да стана рано таз заран,
хубави гостби да сготвя
и в тях отрова да сложа,
тебе, деверчо, да викам
да ядеш, да се отровиш.
Бащино тежко имане,
всичкото за нас да остане -
конете, още соколи.
Туй няма да го направя.
Жив се на умрял престори,
аз ще те с платно прикрия,
батьо ти, като се подаде,
ще викна, холан, да плача.
Павел се в порти завръща,
Петранка, булка хубава,
среща му като излязла,
викнала, та заплакала.
Павел му жалба дожаля
и на Петранка продума:
- Петранке, булка хубава,
аз ти на шега заръчах
ти го извърши истина,
опустяло му богатство,
бащино тежко имане,
когато без братец оставам!
Извади остро си ножче
и сам иска да се затрие.
Петър всичкото слушаше
и се под платно повдигна,
прегърна и го целуна.
Павел се много зарадва
и на Петърчо продума:
- Петърчо, братко Петърчо,
бащино тежко имане,
твое да бъде отсега,
конете, още соколи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015