* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делба делили -
Петър и Павел двамата,
за нищо не се скарали.
Парите с кантар теглили,
нивите с синджир мерили.
Най са ми се скарали
за два ми коня хранени.
Най-после Павел решава -
Петра да си убие
и на Петранка думаше:
- Булка Петрано, Петранке,
утре рано ще станеш,
ще сготвиш гостби всякакви,
в гостбите отрова ще сложиш,
да си Петра отровим.
Петранка на Павел думаше:
- От хора е, Павле, срамота,
и от Бога грехота!
Като братец никъде няма.
Недей да мислиш таз злина.
Павел с нищо не отстъпва,
както казал, направил.
Станал сутринта и заминал,
на нивата си отишъл.
Както легнал да заспи,
ето ти писъци чува,
в небето два сокола се вият.
Единия пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
че ме самичък остави,
без братец, без сестрица,
че няма кой да ме отърве!
Бързо конете запряга
и си в къщи отива.
Петранка не се стърпява,
на Петра всичко разказва
и го Петранка помолила,
да го на умрял престори.
Бяла свещица му запалва,
с цветя го закичва.
Павел се завръща бързо,
портите отваря
и на Петрана извиква:
- Излез, Петрано, излез,
да кажеш какво направи?
Петрана от къщи не излиза.
Влиза Павел в къщи.
Като вижда брат си накичен,
хвърлил се върху него и заплакал:
- Боже ле, вишни Боже ле,
всичко давам, залагам,
не ща ни пари, ни имот,
само братеца ми върни!
Не можал Петърда се стърпи,
станал, брат си прегърнал,
плакали и се прегръщали
и нивга не се разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015