* * *

Делба на двама братя

Родила майка, чувала,
до двама сина юнаци -
Петър и Павел.
Расли, порасли.
Петър напред се оженил,
та си Павел преженил.
Една сутрин, в неделя,
Петър си рано станал
и на Петкана говори:
- Петкано, булке Петкано,
да знаеш какво съм намислил.
Бели ръкави да запретнеш,
бели пити омесиш,
всекакви гостби наготвиш,
със сулумен да ги посолиш.
Брата ми Павел ще викнеш
да го, Петкано, отровим!
Да остане, Петкано, за назе
бащино тежко имане
и майчина китна руба.
Аз с пауни на лов ще ида.
Като Петър на лов отиде,
пауни високо хвръкнаха
и две птички хванаха.
На едно очи вадеха,
на друго пера скубеха.
Като птички пищяха,
майка си кълнеха:
- Три пъти в година кат мътиш,
не можа ли едно братче
и на нас да отчуваш,
от враг да ни пази, отърва!
Като чу Петър това,
на пауни си свирна
и си за къщи потегли,
и си на порти похлопа.
Кога Петкана излезе,
той си Петкана попита:
- Свърши ли щото ти казах?
Петкана му тихо говори:
- Либе ле, либе Петре ле,
девет се годин водиме
и съм те всекога слушала...
Викна ми Петър да плаче,
тогава Петкана продума:
- Не плачи, Петре, не плачи,
бате е жив и здрав,
нахраних го, Петре, напоих го!
Петър Петкана прегърна
и на Петкана продума:
- Я иди брат ми събуди,
цялото село да каним,
от назе пример да взема.
Ялова крава заклаха,
девет агънца опекоха,
бъчва с вино отворили,
селото цяло събрали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015