* * *

Делба на двама братя

Снощи ми се скараха
Павел и Петър, двамата.
Че за какво се скараха -
бащина стока да делят.
Делиха стока, тъкмиха,
един други не кандисаха,
викнаха селски чорбаджии,
бре, делба да ги раздялат.
Делиха стока, тъкмиха
бащини ниви големи -
нивята с пръти делиха,
лозята по ред делиха;
бащино тежко имане -
златото с кантар теглиха,
среброто с кринка мериха;
до два ми коня отделиха -
един за други цвилеха;
до два ми сиви сокола -
един за други пищаха;
до две ми хрътки шарени,
и тяв ги делба делиха -
една за друга виеха.
Певел се люто разсърди
на брат си, бре, на Петра,
що не му нещо наддаде -
бащино тежко имане.
Край-кабил, а бре, да има,
брата си Петра да отрови,
стока за него да остане,
бащино тежко имане.
Павел си жена продума:
- Петрано, първо венчило,
аз ще да ти наръчам -
брат ми Петра да отровиш,
стока за нази да остане!
Петрана, хитра хитрица,
тя на Павела думаше:
- Не бива, Павльо, не става,
без брата не е хубаво!
Стоката се, Павльо, спечеля,
ала се брата не стига,
за нужно време потряба -
от душмани да се отървем!
Павел сърдито продума:
- Коет' ти ази наръчам,
ако не ми го извършиш,
главата ща ти отрежа
като на пиле петроско,
като на агне гьоргьоско!
Нали Петрана послуша,
че се Петрана обрекла
братеца да му отрови,
стоката на тав да остане.
Павел ще да се нарече,
той ще да на лов да иде,
до два си коня извади,
до два сокола отпусна,
до два ми хрътки шарени,
един си коня възседна,
други надире поведе.
Кат' си през село минува,
коне калдъръм къртеха,
соколе над него хвъркаха,
хрътки от преде му бягаха.
А че си Павел отиде
у бащини росни ливади
и там си коня отпусна,
да пасе трева зелена.
Петрана, хитра хитрица,
че сготви гостби угодни,
не турна билки отровни,
драгинка Петра повика,
повика да го нагости.
Тя на драгинка думаше:
- Я ела, драгинко, да ядем,
да ядем, още да пием,
аз ще те тебе отърва,
пък ти ме мене послушай!
Като си Петър, бре, доде,
буля му дума драгинко:
- Ще ядем и ще да пием,
дума ще да се раздумаме!
Яли, пили, бре, думали,
Петранка дума драгинко:
- Като се Павльо завърне,
жив на умрял са престори,
на пъстър дюшек ще легнеш
и ази ще те покрия
със бяло платно пазарско,
вощена свеща запаля,
до глава блюдо със жито,
както на смъртник прилича.
Гласиха се, бре, тъкмиха,
Павльо си спеше в ливади.
Като се Павльо събуди,
към синьо небе погледна -
в небеса хвърка орленце.
Павльо на орле думаше:
- Орленце, черно дяволче,
скоро ще си те докарам
на мойто дясно коляно!
Отпусна едната сокола,
хвърчала, че е стигнала,
като са с орле хванали,
юнашка борба бориха.
Нали е орле надвило,
пъстри й перца търгаше,
черни й очи кълвеше,
сокола жално пищеше.
Кат' зачу Павел сокола,
скоро и другата отпусна,
хвръкнала, че е стигнала.
Като си орле хванаха,
юнашка борба бориха,
пъстри му перца отъргаха,
черни му очи изкълваха,
орленце жално пищеше.
Нали орленце смъкнаха,
на Павелю у коляно,
орленце майка прокълна:
- Майно ле, да се провалиш!
Шест месеца лято голямо -
шест гнезда да си извила,
един братец да си измътила,
на помощ да ми, бе, доде!
Доде бе едната сокола,
навил я бяв и убил,
кога и другата пристигна,
черни ми перца трошиха,
пъстри ми очи изкълваха.
Кат' зачу Павел орленце,
че то за брата милее,
за нужно време потрябва,
от душмани да се отърве,
скоро си коня възседна,
до два сокола помами
и до две хрътки шарени -
скоро си у тяв да с'иде,
дано си брата завари,
дору не са го отровили -
без брата не е хубаво,
за нужно време потрябва.
Соколи напред хвъркаха,
те се над двори виеха.
Петранка, хитра хитрица,
тя си от къщи излезе,
викнала, че заплакала.
Като си Павел пристигна,
Павел се виком провикна:
- Петрано, моя Петрано,
коет' ти бяв аз наръчал,
дано не си го свършила!
Петрана дума, продума:
- Я ела, Павле, погледни,
всичко ми, а бре, готово.
Като у къщи влезе,
брата си Петра погледна,
на пъстър дюшек бе легнал,
със бяло платно покрияно,
вощяна свещ му гореше.
Извади ножче буйнянско
във сърце да се удари,
бре, не ще стока, ни мъка,
най му за брата домиля.
Отде го Петър съгледа,
скочи, за ръка улови:
- Не се убивай, братко ле,
не се убивай зарад мен,
умрял бяв и съживюв са!
Че давал Павел, харизвал
бащина стока и мъка
на булката си Петрана
и на брата си, а бре, Петра,
дето не го отровила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015