* * *

Делба на двама братя

Имала мама, имала
до два си сина близнака.
Гледа ги мама, отгледа,
по чужда хурка, махалка.
Растоха и порастоха,
годи ги мама, ожени,
па си им мама думаше:
- Гледах ви, мама, отгледах,
айдете сега делба да делите!
Като са взели делба да делят,
девет товара имане,
десети товар бял маргар,
до два ми сиви соколе,
едно хергеле от коне,
по триста вакли овнове,
безмерни ниви, ливади
и по два ми тлъсти пауна.
От ка са делба делили,
Стояну свидно станало
за братовото му имане,
па на жена си думаше:
- Петкано, либе Петкано,
нещо ще да ти заръчам,
да сториш, либе, направиш -
заколи тлъста пауна,
па го хубаво наготви,
натурай билки отрови,
повикай брат ми Ивана,
та да го, либе, нагостиш,
нагостиш, либе, отровиш.
Да ни останат, останат
девет товаре имане
и десети товар бял маргар.
Азе ща утре на лов да ида,
ти да си сториш, направиш,
какво ти азе заръчам.
Ако го, либе, не направиш,
тебе ще глава отрежа.
Стоян си стана, отиде
със двата сиви соколе.
И Петкана си станала,
заклала тлъста пауна,
па го хубаво наготви,
не турна билки отрова,
но турна миризми всекакви,
па си повика Ивана:
- Я ела, браче, на госте,
че съм заклала пауна
и хубаво съм го сготвила.
Да яднеме и да пийнеме,
че брат ти на лов отиде,
па си е мене заръчал
да си те, браче, отрова,
да му останат, останат
девет товаре имане
и десети товар бял маргар.
Ама я нема да те отровя!
Айде да яднем, да пийнем,
па се качи горе на чардак,
та се на мрамор направи,
па легни, браче, на одър,
да дойде, да те намери.
Яднали и са си пийнале,
па се качили на чардак,
жив се на мъртъв направи.
Стоян си на лов отишъл,
отишъл и се завърнал,
и найде дърво високо,
под него сенка дебела,
той седна да си почине.
Съгледа орел във небо,
та си пусна до два сокола.
Тия се връз орел пуснаха,
та го наземи съборна,
па го във очи клъвеа -
един оттука, а друг оттука.
А орел си люто кълнеше,
кълнеше и проклинаше:
- Проклета да е майка ми,
майка ми, още баща ми,
че кога не се лупиле,
у година баре два пъти,
и азе братец да имам,
та сега да ме отнеме!
Стояну жалба станало,
какво е Стоян сам сторил,
сам сторил и сам направил,
че кво грозно без братец,
че що си орел проклина.
Он си соколи остави,
та си се тичом затече,
отдалече иде и вика:
- Либе Петкано, Петкано,
стори ле, либе, направи ле?
Петкана бе жена умна, разумна,
тя му се от чардак провикна:
- Сторих си, либе, направих,
ей си го вътре във соба,
че лежи мъртъв на одър.
Стоян си бръкна в джобове,
та извади влашка чекия.
Петкана хитра, та паразумна,
тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
недей се, либе, убива!
Я свикай, либе, попове,
попове и калугере,
да четат три дни, три нощи,
дано го, либе, съживят,
от мъртъв жив да стане.
Викнали ми са попове,
попове и калугере,
чели са три дни, три нощи,
та си се Иван съживи.
Петкана, жена хитра, разумна,
па на мъжко си думаше:
- Либе ле, либе Стояне,
каква щеш кръчма да даваш,
като се брат ти съживи?
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
просто да ти е имане,
имане девет товаре,
че си се брат ми съживи!
А Петкана му думаше:
- Защо ти е, либе, брато ти,
нали го, а бре, не сакаш?
А Стоян си й говири:
- Либе Петкано, Петкано,
без братец нийде не бива!
Че га си на лов отидох,
във небе орел хвъркаше.
Па аз си пуснах соколе,
тие във небо хвръкнаха,
та си орела свалиха,
орел си люто кълнеше:
"Проклета да е майка ми,
майка ми, още баща ми,
че кога не са мътили,
в годината баре два пъти,
че азе братец да имам,
та във нужда да ми помогне!"
Тогаз ми жалба остана,
та си соколи оставих,
па си се тичах, затичах,
давно те свара, либе ле,
че не си, либе, готвила,
готвила, либе, и отровила.
Ама е било още ускоро,
та си попове помогнаха,
попове и калугере!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015