* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
нивите и ливадите,
с въжа и синджири мерили,
лозя ред по ред броили,
къщите и дворовете,
конете и воловете.
Всичко по равно делили,
парите с кантар теглили.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, първо венчило,
ази ще малко изляза,
нивите да набиколя,
нивите и ливадите
и ще се скоро завърна,
тебе у дома оставям,
оставям и ти поръчам,
Тодорке, като излеза -
брата ще Иван да викаш,
да викаш, да го нагостиш,
почерпиш, да го напоиш,
напоиш, да го отровиш,
всичко имане на нас да остане!
Кога се ази завърна,
това, ако не си сторила,
твойта ще глава отрежа,
на пармак ще я нанижа,
като минават децата,
децата от училище,
с камъни да я замярат!
Поръча Стоян и замина.
Тодорка Иван повикна,
тя била хитра, разумна,
като си Иван повика,
тя си Иван нагости,
черпила и напоила,
че легна Иван, та заспа,
бяло е платно вземала,
та си Иван покрила.
Четири камъни турнала,
четири свещи запали,
та го в стая остави,
вънка е на двора излязла,
дворове да си помете.
Стоян на ниви отиде,
на ливади се завърна,
Стоян го дрямка налегна,
от коня слезе, полегна,
бърже се от сън събуди,
като нагоре гледаше,
орел се вие високо.
Той пусна две суклета
и на суклета думаше:
- Орел се вие високо,
бърже се нагоре вдигнете,
орел високо стигнете,
орел на земя свалете!
Соклета се бърже вдигнали,
орел високо стигнали,
едно му очи кълвеше,
друго му крила скубеше.
Орел надолу падаше,
като падаше, пищеше,
въздуха горе ехтеше,
като пищеше, думаше:
- Бог да бие моята майчица,
три пъти да е снасяла,
два пъти да е мътила,
един брат ази да имам,
един брат или сестричка,
от сокли ще ме отмени,
очите ми да не кълват,
перата ми да не скубят!
Като зачу Стоян тез думи,
той си соклета повика,
повика, сокли улови,
бърже се качи на коня,
у дома Стоян да иде.
Като си дома отиди,
Тодорка на двора завари
и на Тодорка думаше:
- Какво ти, Тодорке, поръчах,
дано го не си свършила!
Тодорка Стоян продума:
- Как да го, Стояне, не извърша,
като излезе и поръча,
аз това ако не извърша,
мойта ще глава отрежеш,
на пармак глава нанижеш,
като минават децата,
децата от училище,
с камъни да я замярат!
Стоян си в стая отиде,
какво Стоян да види -
неговия брат Ивана,
с бяло платно покрит,
четири камъни край него,
четири свещи горяха.
Стоян жалко остана,
той се над Иван наведе,
наведе Стоян, заплака.
Като си Стоян плачеше,
сълзи на Иван на лице паднаха.
Иван се от сън събуди,
па са двамата седнали,
три дена яли и пили
и отново братски заживяли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015