* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
Петър и Павел двамата.
Павел на Петра думаше:
- Петърчо, братко Петърчо,
хай да си, братко, разделим
бащино тежко имане,
всякой неговото си да знае!
Ах, че се Петър съгласи,
почнали дялба да делят,
нивата с въжа мереха,
а ливади с тънки синджири.
Парите с кантар теглеха,
лозята ред по ред четяха,
всичко по равно разделиха,
без да се й те изскарат.
Най-напоследък останали
два вола, кат два сокола,
и два ми коня хранени.
И двамата искат конете,
и двамата искат воловте.
Волове, ко се разделят,
едни за други мучаха;
конете, ко се разделят,
едни за други цвилеха.
Че се Павел разсърди
и на Петранка продума:
- Петранке, булка хубава,
утре на Сливен ще ида,
а ти, Петранке, пък ти,
сабалям рано да станеш,
хубава гостба наготви -
в нея отрова ще сложиш.
Петърчо да си поканиш,
да яде, да се отрови!
Всичкото бащино имане,
всичкото за нас ще остане.
Павел за Сливен замина.
Петранка, булка разумна,
тя си при Петра отиде
и си на Петра продума:
- Петърчо, мили деверко,
я стани, да ти разкажа,
какво ми й брат ти поръчал.
Ако ме, Петре, послушаш,
на умрял да се престориш,
с платно да те завия
и батьо ти, като дойде,
за теб пишман ще стане!
Петър Петранка послуша,
че се на умрял престори.
Ето че Павел пристига
и на порти похлопва.
Петранка, булка разумна,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на очи,
отиде порти да отвори.
Павел, Петранка кат видя,
мъка му падна на сърце
и той на Петранка продума:
- Петранке, булка хубава,
аз ти го рекох на шега,
а ти го стори наистина!
Какво е бащино имане,
като си брата загубих!
Петърчо всичко слушаше,
платното че си отметна
и се на крака изправи,
и си при Павел отиде,
отиде, и го прегърна.
Дали го Павел досрамя,
той си на Петра продума:
- Петърчо, братко Петърчо,
цялото бащино имане,
цялото за теб да остане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015