* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
бащино тежко имане,
два брата, два близнака,
Петър и Павел двамата.
Всичко си братски делили,
за нищо не се скарали.
Най-подир ми се скарали
за два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Конете не се деляха -
един за друг цвилеха,
соколи не се деляха -
един за друг пищяха.
Павел Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ще да в къра да ида,
ти заран рано да станеш,
топла обяда наготви,
в обяда отрова угуди.
Брат ми ми Петра събуди,
събуди, мари, да яде,
да яде, да се отрови,
че всичко за нас да остане -
бащино тежко имане
и двата коня хранени,
и двата сиви сокола.
Петранка, булка хубава,
на ум разкалия,
топла обяда наготви
и девера си събуди,
и си на Петра думаше:
- Павел в къра замина,
мене събуди, заръча,
обяда да си наготвя,
в него отрова да гудя.
Тебе от сън да събудя,
да ядеш,да се отровиш,
всичко на нас да остане -
бащино тежко имане
и двата коня хранени,
и двата сиви сокола.
Аз ще те, бульо, науча,
като видим Павел да иде,
на умрял да се престориш,
с бяло ще да те покрия,
с черно ще се забрадя
и тъжно ще да го посрещна.
Павел се от къра завръща,
тя го с черно посреща.
Павел Петрани думаше:
- Петранке, булка хубава,
туй що ти казах, стори ли?
- Сторих го, нали така ми заръча.
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015