|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Събрали се сабор момци,
сабор момци, отбор момци,
отбор момци коледаре;
събрали се в Редо село,
събрали се на механа,
та си пият руйно вино,
руйно вино, баш ракия.
Дотекла е Реда река
и си носи дребни плавут,
вов плавута малка мома;
ка ги виде, тя извика:
- Що сте стари - бащи да сте,
що сте средни - братя да сте,
що сте млади - либе да сте!
Кой налази в Реда река
да извади малка мома -
тя е нему първо либе!
Ка зачуха триста момци,
триста момци коледаре,
нарипаха в Реда река,
Реда река ги отнесе,
отнесе ги се на плавут.
Два са братя преплували;
уловиха малка мома,
па се двама те скарали -
кой да вземе малка мома.
Отговаря по-стария:
- Я нагазих по-напреде!
Отговаря по-младия:
- Я нагазих по-напокон,
я си хванах малка мома!
Скарали се двама братя,
скарали се между себе.
Па си махна по-младия,
та утрепа по-стария,
та си взема малка мома.
Поведе я из друмове,
вов друмове, по пътища;
ка вървеха с малка мома,
на друм седи суро орле,
та си клечи на кютюче;
обесило десно крилце
и рони си дребни слъзи.
Ка го виде добър юнак,
на орле си отговаря:
- Слава Богу, суро орле,
що си клечиш на кютюче,
обесило десно крилце
и рониш си дребни слъзи?
Отговаря суро орле:
- Слава Богу, добър юнак,
нали питаш, да ти кажа.
Ние бехме до два брата,
до два брата сури орли,
па хвърчахме по планини,
по планини, по рудини,
по камени, сипеаци.
Де се взеха Новоселци,
Новоселци новострелци,
тюфекчии, баш ловджии;
излезоха по планине,
по планине, по рудине
да си ловят дребна лова
и пущиха, удариха,
удариха моя брата,
моя брата в клето сърце,
а менека в десно крило.
Жала мене и не жала,
а си жала мила брата.
Отговаря добър юнак:
- Мили Боже, фала Боже!
Нищо гавет суро орле,
то си жали мили брата,
а азе го сам утрепах,
сам утрепах моя брата!
Тогава се той повърна
при умрели своя брата;
извади си свое ноже,
та се в сърце той прободе
и с език си отговори:
- Лежи, брате, да лежиме,
като не сме умеяли,
да утрепем малка мома,
най се двама утрепахме.
Остана си малка мома,
па си тръгна вов друмове,
в равни друми и запея:
- Два се брата утрепаха,
триста юнака удавиха,
удавиха в Реда река,
зарад една малка мома;
а тя да е барем мома,
ами ми е Самодива.
Байлово, Елинпелинско (СбНУ 7/1892, с. 6, № 2 - "Реда река
и малка мома самодива"); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|