* * *

Делба на двама братя

Двама са братя делили
бащина стока голяма -
ниви с хортуми делили,
ливади с пръти мерили,
пари с кантар теглили.
За нищо не се скарали,
най-после са се скарали
за два ми сиви сокола
и два ми ата крилати.
Като атове деляха,
един за други цвиляха;
като соколи разделят,
един за други пищяха.
Па стана Стоян, отиде,
па яхна коня крилати
и взема двата сокола,
та па отиде, отиде
на бащини си ливади,
ливади да си убиде.
Когато Стоян изляна,
той си на булка поръча:
- Либе Петкано, Петкано,
от чорбаджийско коляно,
я ще да ида долу в полето,
ливади да си убида
и да се малко разходя.
Кога се, либе, завърнем,
брата си жив да не намерим -
ти да го, либе, отровиш!
Петкана умна, разумна,
от чорбаджийско коляно,
тя си на девер продума:
- Деверко, мили деверко,
брат ти на мене заръча
да те, деверю, отровя;
кога се върне брата ти,
тебека жив да не наодя.
Вие сте братя, па братя,
ази съм чужда чуждинка,
мене щат маана найдат,
ако си тебе отровя,
'ми яла, братко, 'ми яла,
стори се мъртво мъртвило,
аз ще те с платно прикрия.
Иван се стори, престори,
престори мъртво-мъртвило,
Петкана го с платно прикрила,
жълта му свеща запали,
с черна се кърпа забради,
из двори ходи и шета
и хубави гостби уготви,
и руйно вино наточи...
Стоян в ливади отиде,
та па си легна под дърво,
а ата върза за дърво.
В небето орел хвърчеше,
Стоян соколе изпусна
и на соколе продума:
- Соколи, сиви соколи,
хванете това орленце,
с клюнци му очи вадете,
с нокти му пера скубете,
при мене го жив донесете.
Па соколе си хвръкнаха.
Га си орленце хвърчеше,
жално си, милно пищеше,
стара си майка кълнеше:
- Проклета да е майка ми!
Три пъти в лято чупеше,
защо ми братец не очува,
да дойде да ми помогне,
да ме от соколи отърве!
Като чу Стоян тез думи,
бързо соколи повика,
хубаво атче отвърза,
качи се Стоян, препусна
и си към село отиде.
Като към къщи наближи,
Стоян от далеч порука:
- Либе Петкано, Петкано,
от чорбаджийско коляно,
що съм ти, либе, поръчал,
дано не си го сторила!
Петкана дума на Стоян:
- Либе Стояне, Стояне,
как да не съм, либе, сторила,
като ми, либе, заръча,
заръча, либе, поръча?
Стоян при Иван отиде,
и си Ивана прегърна,
и почна Стоян да плаче;
дребни си сълзи порони
по братово мъртво лице.
Иван се сепна, събуди,
па си на брата продума:
- Бате ле, бате Стояне,
къде си ходил без мене?
С кого се бифте, карафте,
та идеш право при мене
и плачеш, байне, за мене?
Стоян му нищо не рече,
'ми стана, навън излезе,
закла си крава ялова,
наново Петкана уготви,
па събрал Стоян, па събрал
цялото село на гости,
та па си дума, продума:
- Слушайте, мало, голямо,
кога си снаха терате,
булката от сой да бъде.
Питайте и разпитвайте,
и куче от сой вземайте -
близо до стадо лежи ли
и вълци далеч гони ли?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015