* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делиха,
всичко по братски делиха.
Нива със синджир мерия, (2)
лози по китюк делиха.
Толкоз остана, остана,
дор два ми коня хранени
и два ми сиви сокола,
не моят да ги разделят,
коня за коня цвилеше,
сокол за сокол пищеше.
Богдан Грозданки думаше:
- Либе Гроздано, Грозданке,
аз ще във къра жа ида,
дребна си лова да ловя,
пък ти ми викай брата ми,
та го нагости, напои
и да ми брата отровиш.
Всичко бащино имане
на нази жа си остане,
чудни боляри жа бъдем.
Че стана Богдан отиде,
отклочи нови сараи,
помами сиви соколи,
че ги в кощница натуря.
Богдан си в къра отиде
дребна си лова да лови.
Богдан на небе погледна,
на небе хвърка орленце,
той си соколи помами,
тий са орленце хванали,
с нехти му пера скубеха,
с кълвъун му очи вадиа.
Орленце писна заплака,
майка си люто кълнеше:
- Да се провалиш, мале мо,
дето ни си напилила
два пъти във годината
и ази братец да имам,
от сокол да ме отърве,
от сокол, от страшна птица.
Де зачу Богдан орленце,
той му се жалба нажали,
че си соколи помами,
и ги в кошница натуря.
Богдан си дома отиде,
че на Грозданка думаше:
- Либе Гроздано, Грозданке,
като ти, либе, заръчах,
свърши ли тая работа.
- Свърших га, либе, направих.
ей го де лежи в хаята,
с китена черга го покрих.
Богдан при Иван отиде,
че викна Богдан заплака:
- Брайне Иване, Иване,
ко чудо ази направих,
сълза му капна на лице,
Иван се от сън събуди,
че на Богданчо думаше:
- Брайне Богдане, Богдане,
що така жално заплака
та ме от съня събуди.
Богдан Грозданки думаше:
- Либе Гроздано, Грозданке,
дай ръка да ти целуна,
че ти си била по-хитра,
по-хитра, либе, от мене.
Защо са ри кле ораха
и куче от сой да вземеш,
че близко лежи при стадо,
надалеч гони вълците.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015