* * *

Делба на двама братя

Хранила мама, гледала
до два ми сина рождени.
Храни ги мама, гледа ги,
по чужда стряха поседя,
по чужда хурка попреде.
Че па хми мама направи
дваминта една премяна,
дваминта едно елече,
дваминта ризи копринени,
дваминта бели навои,
дваминта с кръстом сукари.
Мър, че ги мама проводи
на Ямбол, на панаиря,
на Сливен, на манастиря,
да сгляват моми ямболки.
Сгледали моми ямболки,
сгледали и ги довели,
довели мама две снахи,
две снахи, две чужди кучки.
Ник' път се не бя скарали,
снощи се вечер скараха
на тейнова сладка софра.
Иванца дума Иване:
- Хай да се, любе, разделим,
разделим, да се споделим,
тва се наедно не живей!
Стоян на баир отиде,
че си се върна от баир,
Стоянца стои на порти.
Тя го на порти посрещна,
още Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
хай да се, любе, разделим,
разделим, да се споделим,
тва наедно не живей,
наедно хляб се не яде!
Мър, че се двама делили,
делили и споделили -
нивите метър мерили,
лозята кютюк броили,
ливади синджир мерили...
Съде ми, холан, остана
два коня и два пауня.
Стоян Ивана думаше:
- Братче Иване, Иванчо,
конето 'ко разделиме -
един за друг ще да врещят;
паунето 'ко разделим -
един за друг ще да пищят;
хай да ги на мен оставим!
Че ги на Стоян оставили.
Иван си дойде от баир,
Иванца дума Иване:
- Любе Иване, Иванчо,
сладка съм манджа сторила,
в манджата турих татула,
татула, силна отрова;
ти иди, любе Иване,
брайна Стояна доведи,
нега да, любе, отровим,
конето нам да останат,
конето и паунето!...
Той стана Иван, отиде,
още си брайне думаше:
- Брайне Стояне, Стояне,
ти яла, брайне, във нази,
във нази да вечеряме,
двамата да се веселим,
дето се братско делихме!
Че стана Стоян, отиде
Иван'ва сладка вечеря.
Седнали да си вечерят;
като са яли и пили,
мър, че се Стоян натрови,
натрови, та се отрови,
конето на тях останли,
конето и паунето...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015