* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба деляха,
бащино пусто имане,
нивите с въжа мереха,
лозята по ред четяха,
ливади с тънки синджири,
пари с кантар мереха,
за нищо не се скараха.
Най-назад се скараха
за два ми коня хранени,
яхърите трошаха,
друг се от друг не деляха.
Петър на булка думаше:
- Аз ще си ида по къра,
ще готвиш гостби всякакви,
ще точиш вино червено
и върла бистра ракия,
братче на гости ще повикаш,
в гостби отрова ще сложиш,
за да ми братче отровиш,
всичко за нази да остане.
- Ела ми, драгинко, ела,
да хапнем и да пийнем,
брат ти ме, драгинко, научи,
в гостби отрова да туря,
тебе, драгинко, да отровя.
Като си Петър възнак лежеше,
и си нагоре гледаше,
орел и сокол се люто биеха,
орел на сокола надделя,
па си на сокола брат дойде,
па си дружно орела прогониха.
Па му за брата дожаля,
та си конче яхна,
та си в село препусна.
Булка Петра думаше:
- В гостби съм отрова турила,
брат ти съм отровила!
Петър на двори излезе,
да се с ножче прободе,
дано му братче стане,
всичко братски да делят,
булка Петре думаше:
- Ела ми, Петре стопанино,
свещи да угасим,
черга да отвием,
че ази отрова не турих,
брата ти да отровя.
Че се Петър викна-провикна:
- Проклет да е на света,
който на брата си посегне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015