* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делили
за нищо не се скарали,
ниви със стари дьолюми,
ливади със тънки синджири
лозята, братко, ред по ред,
а пък парите със кантар.
Най-после са се скарали
заради нищо и никакво,
за два ми сиви сокола,
за два ми коня хранени.
Ако соколи разделят -
един за други ще пищят;
ако конете разделят -
един за други ще цвилят.
Петър на Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
много си ме слушала
и сега ще ме послушаш,
каквото ти, либе поръчам!
Аз ще в ливади да ида,
конете да си напаса,
соколи да си разходя.
А пък ти, либе Петранке,
наготви гостби хубави,
в гостбите отрова да туриш,
брата ми Павел да отровиш,
всичкото на нас да остане!
Петранка е булка разумна,
наготви гостби хубави,
ала и отрова не сложи,
и на Павел думаше:
- Драгинко, Павле драгинко,
батьо ти ми е поръчал,
аз да тебе отровя.
На мъртъв ще се престориш,
аз ще те с платно покрия
и като го видя,
ще викна жално да плача,
дано му нему домилее.
Петър в ливади като стои,
едно ми орле се виеше,
горе ми в сини небеса.
Петър соколи е пуснал,
те си орлето повалят,
орлето пищи и плаче:
- Проклета да е майка ми,
дето не ми е братче отхранила,
на мен на помощ да дойде!
Като дочу Петър тия думи,
остави коне и соколи,
бързо в тях си отива,
и от портите се провикна:
- Петранке, либе Петранке,
всичко, Петранке свърши ли?
Птичките, и те като са птички,
и те за брата си плачат,
а пък аз от брат си плача!
Тогава си Петър в къщи отива
и брата си прегръща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015