* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел, двамата,
всичко по равно делили.
Нивата си синджир мерили,
лозята на чукан делили,
за нищо не се скарали,
остава още да делят.
Дор два ми сиви соколи -
соколи не се деляха,
един за друг пищяха.
Дор ми два черни атове -
атове не се деляха,
един за друг цвилеха.
Чуди се Петър, мая се,
какво да прави, какво да стори,
цялото имане да вземе.
Че си Петър намисли,
брат си Павел да отрови.
Петър Еленка думаше:
- Еленке, булке хубава,
Еленке, първо венчило,
я слушай, Еленке, послушай,
какво да ти поръчвам.
Аз на нива ще ходя,
с тези черни атове,
с два ми сиви соколи.
Замеси бели погачи,
наготви гостба богата,
та сложи силна отрова,
та си Павел покани
и го богато нагости,
и го с вино напои.
Еленка, булка хубава,
нали е умна, разумна,
опече бели погачи,
наготви гостби богати,
ала отрова не сложи.
Наточи вино червено
и бистра върла ракия,
та си Павел покани,
хубаво го нагости,
нагости и напои,
че си на Павел казала
що е Петър поръчал,
поръчал, още заръчал.
Еленка, булка хубава,
тя си на Павел думаше:
- Я се на мъртъв престори,
сбяло платно ще те покрия
и свещ ще ти запаля.
Така го, холан, сторила.
Петър из поле ходеше
и си в небеса сокол видя,
и пусна своето соколче.
Голям се бой завърза,
соколче писка и плаче,
меса и кърви течаха,
и силно пищяха.
Тогаз си пусна второ соколче,
я че си сокол разкъсват.
Петър много му дожаля
и за брата домъчня,
та яхна коне хранени,
дано си брата жив свари.
Кога в къщи отива -
Павел лежи сред къщи,
с бяло платно той покрит.
Петър над Павел застава,
прегърна и жално зарида;
Павел си очи отваря.
Брат брата не храни,
но тежко и горко,
тоз който го няма!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015