* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба деляха,
двама братя, дор двама близнака,
Петър и Павел двамата.
Делили, що са делили,
всичко по равно делили -
нивите декар по декар,
лозята редом по редом,
ливади с тънки синджири.
За нищо не се скарали,
най-подир са се скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха.
Соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Петър Петрано думаше:
- Петрано, булко хубава,
аз на нива ще ида,
тебе те тука оставям,
опечи пещи хлябове,
наготви гостби хубави,
в тях отрова ти сложи,
ние да си Павел отровим,
всичко имане бащино,
всичко на нас да остане!
Като си Петър замина,
опекла е пещи хлябове,
сготвила е гостби хубави,
в тях отрова не сложи
и тя на Павел думаше:
- Павле ле, братко Павле ле,
бати ти, Павле, заръча
ние тебе, братко, да отровим,
та всичко имане бащино,
всичко на нас да остане.
Затова си аз намислих -
жив-умрял да се престориш,
с бяло платно ще покрия,
свещица ще ти запаля,
с цвете ще те закича,
с черна кърпа ще се завия,
порти ще му отворя.
Посрещнала и порти отворила.
Петър си вкъщи влиза
и му жалба дожаля,
като си брата вижда,
и на Петранка каза:
- Аз като ти казах на лъжа,
ти що го взема на истина,
че ми братеца умори?
Тогава си Павел скочи
и си братеца прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015