* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
два брата, дор два близнака,
бащино тежко имане.
Златото с шиник мерили,
нивите с наджак мерили,
лозята ред по ред,
ливади с тънки синджири.
Когато воловете деляха -
волове мучат, говорят,
един без друг не могат;
конете като деляха,
конете цвилят, говорят,
един без друг не могат.
Стоян на Марийка думаше:
- Либе Марийо, Марийке,
аз ще да на нива отида,
пък ти брат ми Петърчо да убиеш,
имане на нас да остане.
Но Марийка булка хубава,
Тя си на Петърчо думаше:
- Драгинко Петре, Петре ле,
хайде да се умрял престориш,
да видим бате ти какво ще стори.
Че ми са Петър престори,
та го е Марийка в ковчег сложила,
с бяло го платно покрила
и му е свещи запалила.
Тя се в черно облякла
и почнала да плаче,
да плаче и да нарежда
Стоян си нива ореше,
над него два сокола
до два брата се вият.
Стоян, кат видя соколите,
много му мъчно стана за Петър.
Той си ралото остави
и право в къщи отиде,
и си на Марийка думаше.
- Да не си, либе, сторила,
каквото съм ти заръчал?!
Марийка на Стоян думаше:
- Сторих го, либе, сторих го!
Стоян горчиво заплака.
Тогаз Марийка на Стоян думаше:
- Не плачи, либе, не плачи,
не съм нищо сторила,
брат ти е, либе, жив.
Стоян Марийка прегърна
и си на Марийка думаше:
- Стига ми тая награда,
дето си, либе, умна,
умна и разумна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015