* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили,
Петър и Павел двамата.
Бащина дялба делили,
за нищо не се скарали.
Петър Петранка думаше:
- Петранка, добра стопанке,
сутринта рано да раниш,
аз ще във къра да ида,
да си конете разкарам,
конете и соколите,
а пък ти гостба да сготвиш,
вътре отрова да сложиш,
драгинка си да вдигнеш,
та и на черква ще идеш,
ще гледаш да го нахраниш,
нахраниш да го отровиш!
Колко бащино имаме,
всичка за нази ще остане!
- Драгинке, Павле ми булин,
какво ще ти кажа послушай -
жив се на мъртъв престори,
с бяло ще платно прекрия,
с китка ще уредя,
и кат са бате ти зададе,
ще викна да заплача!
Тамън го е уредила
и се е Петър задал.
Тичала, порти отворила,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на лице.
Петър, като я видя,
той на Петранка думаше:
- Аз на шега ти казах,
ти защо наистина извърши,
опустяло му е имота,
кога си нямам живота!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015