* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили,
Стоян и Дамян двамата,
всичкото братски делили,
парите с крина мериха,
жълтици с ока теглиха,
лозята на чет удариха,
нивята с сарък мериха,
току ми само остаха
до два ми коня хранени
и дор два сиви сокола.
Стоян се чуди и мае -
конете да си раздели
един за друг ще цвилят,
соколи да си раздели
един за друг ще пищят.
Че на Петранка думаше:
- Петранке, първа първнино,
аз ще ида лова да ловя,
ти сготви манджи всякакви,
в манджи отрова да туриш,
брат ми Дамяна извикай,
извикай, да го отровиш!
Петрана хитра, разумна,
наготви манджи всякакви,
в манджи отрова не пусна,
тя си Дамяна повика,
повика, та го нагости,
нагости и го упои.
Че легна Дамян, та заспа,
тя го й на чардак изнесла,
с бяло го платно покрила.
Като си Стоян ходеше,
ходеше лова да лови,
той ми съгледа, огледа
в синьо ми небе високо
дор три ми черни орела.
Двата едина давеха,
той си изцяло пищеше
и се на Бога молеше:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
защо си нямам един брат,
както са тези двамата,
аз да се, Боже, отърва?!
Стоян го гледа и се мае,
бързо назад се повърна,
право си у тях отиде
и от вратника завика:
- Петранке, първа първнино,
дето ти рекох да сториш,
дано не си го сторила!
Петрана дума Стояну:
- Стояне, първа първнино,
както ми рече, направих,
и го на чардак изнесох...
Че викна Стоян, заплака:
- Дамяне, брате по-малък,
да стани, братко Дамяне,
всичко братски ще делим -
хранени коне на тебе,
сиви соколи на мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015