* * *

Делба на двама братя

Имала е мама, имала,
дор двама сина близнака,
хранила и ги растила,
дор до големи станали,
че ги мама ожени,
за две ми попски дъщери.
Стояли, та са живели
двадесет и две години,
нито се етърви сърдеха,
нито се с братя скарваха.
Вчера се етърви разсърдиха,
двама се братя скараха,
Всичкото равно делиха,
нивите с тънки сиджими мереха,
лозята ред по ред лъчиха,
парите с кантар теглиха.
Само им останали, останали,
дор два ми сиви атове
и два им сиви сокола.
Атове да си разделят -
един за друг цвилеха,
соколи да си разделят -
един за друг пищяха.
Петър Петранка думаше:
- Аз ще в ливади да ида,
атове да си попаса,
соколи да си разхвърча.
Пък ти, либе Петрано,
улови пъстра юрдечка
и я хубаво наготви,
със отрова я насипи,
повикай брата Иванча,
хубаво да го нагостиш,
да можеш да го отровиш,
атове на нас да останат,
атове, сиви соколи.
Петрана булка хубава,
улови пъстра юрдечка,
че е хубаво наготвила,
повика брата Иванча,
нахрани го и напои;
не го е Петрана отровила,
а най-сладичко приспала.
Петър като атове пасеше
и сиви соколи разхвърка,
откъде се е извъдило
едно ми черно гарванче,
че се със соколче сбориха;
гарванче надви соколче,
като се двата соколи събраха,
черно гарванче надвиха,
надвиха и го убиха.
Тогаз се Петър досети,
досети и си каза:
"Какво си сторих, направих,
че си брата отрових."
Че си соколи улови,
че си атове възседна,
като си у тях отива,
Петрана му порти отваря.
Петър Петранка думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
което съм ти поръчал,
дано да не си го свършила.
Петрана дума на Петър:
- Стана двайсет години,
както сме се двама събрали,
каквото си ми поръчал,
какво не съм ти свършила?...
Хайде атове да вържем,
че иди горе в стаите,
да видиш брат си Иванча
на нашите меки кревати.
Петър като отива
и си Иванча събужда,
три дни са яли и пили
и са се погодили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015