* * *

Делба на двама братя

Двама братя дружба друговали.
За нищо се братя не карали.
Като се двама заделили,
тогава се братя скарали,
кой да вземе враното конче,
врано конче - сиво гълъбенце.
Проговаря Петър, по-стар брат:
- Хвала тебе, Томано невесто,
аз ще отида на див лов,
а ти стани рано заранта,
та сготви пресладки ручкови,
в ручкови отрова да сложиш.
Да си пие Павел отрова,
всички имоти на мен да останат.
А Томана бил акъллия,
акъллия, много разумна.
Сготвила пресладки ручкови,
в ручкови отрова не сложила.
Па се Павел от черква завърнал,
сложила му ручък да си ручи.
Па му с вино чашата налива,
с вино му чаша не долива,
а му със сълзи чашата прелива.
Павел си Томана говори:
- Хвала тебе, Томано, невесто,
що ми с вино чашата не доливаш,
ами със сълзи чашата преливаш?
Дали съм ти тебе омръзнал,
на тебе, като на брата ми?
А Томана на Павел говори:
- Ручай, брале, ручък да ручаме,
па ще легнеш под бяла покрова,
е ти палим тези жълти свещи,
да видим брат ти когато дойде,
да видим какво ще рече.
А Петър си на лова отишъл
и съгледал две сиви соколенца.
Вдигнал пушка, па едното убил,
другото лети и за брата пищи.
Така се е Павел досетил:
- Това пиле за брата пищи,
а аз искам брат си да погубя.
Сбутал коня, та назад се върнал.
Нямал време порти да отвори,
стегнал коня, па порта прерипнал.
Отдалече на Томана вика:
- Хвала тебе, Томано невесто,
дали стори това, което ти бях заръчал?
- Сторих, сторих и коле ще сторя,
кога заръча, как да не сторя!
Тъй Петър извадил остър нож
в сърце да се убоде.
Изпищяла Томана невяста:
- Стани, брате, братче ти загина!
Рипнал Павел под бяла покрова,
та се братя двама прегърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015