* * *

Далеч за невеста

Погоди мама Никола, Дони, погоди мама Никола,
през Ерин-Перин планина,
за пиринджийско момиче,
за пиринджийско гидиску.
Момиче плаче, не ще д' иде:
- Не ща си, мамо, Никола,
че ми й Никола далече,
през Ерин-Перин планина.
Снаха Калинка плетеше,
плетеше, пригуваряше:
- Предай се мари, Калино,
приемни мена голяма,
голяма мена, сунлушка!
То не е яко далече
при Ерин-Перин планина:
че я виж мари, Калино,
че я виж ази отде съм,
отде съм, та на къде съм -
отдето слънцето изгрява!
Та я виж, мари, Калино,
та я виж ази де дойдох,
дето слънцето заходя!
Че я виж, мари, Калино,
кога за мене дойдохте,
ечемиците класяха,
вишни-череши цъфтяха,
кога се със мен върнахте,
ечемиците жънеха,
вишни-череши зрееха.
Драгинко от кон присягаше,
вишни-череши береше,
та ги на мене даваше,
та па си мене думаше:
Я на ти, булне, череши,
та си запомни сватбата,
че ти й била в череши!
Ази череши не ядях,
на ги през рамо прихвърлях,
дребни ги пилци беряха,
майци армаган носеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013