* * *
Зелен се орех развива,
зелен за зима да бъде.
Под него седят терзии,
та сини седла шиеха,
че надалек се канеха
за Елка, за етрополка.
Кога нататък тръгнахме,
вишни-череши цъфтеха,
кога се оттам върнахме,
вишни-череши узрели
и девери ги береха,
Елки ги в скути хвърляха.
Елка ги из скут вземаше,
във джобове ги туряше,
та дома да ги занесе
на етървини дечица.
Сватове клони кършеха,
на булка венец правеха.
неуточнено, Тетевенско; сватбена - при прощаване на невестата с род и дом (Стоин-Песнопойка, № 82; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 677); Арнаудов отпраща погрешно към Стоин-ТВ, № 558, но текстът съвпада със Стоин-Песнопойка, според когото песента се изпълнява, докато "носят китка на годеницата и пеят из пътя" (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013