* * *

Далеч за невеста

Терзии на двор седяха,
сини си седла крояха,
добри си коне тъкмяха,
далек се канят да идат,
през девет села в десето,
за Янка, за косовянка.
Янка си плаче, не рачи,
не рачи далека да иде,
пък буля й я миреше:
- Мълчи, калино, не плачи,
туй ли го зоват далеко,
през девет села в десето?
Знаеш ли, калино, помниш ли,
като за мене дойдохте,
като насам вървяхте,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците класяха.
Като се назад връщахме,
вишни-череши беряха,
ечемиците жънеха.
Драгинко кичар откърши,
че го на булото забоде:
"Я на ти, буле, туй клонче
от Банковото виданче,
дет го е Банко посадил!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013