* * *

Далеч за невеста

Турци по двор ходеха
и си конете водеха,
печени агнета ядяха,
червено вино пиеха
и си конете ковяха,
далеч за булка ще идат,
през девет села в десето,
за едно ми клето сираче.
Велка си плаче, не рачи.
Като за булка тръгваха,
вишни-черешии цъфтяха
ичумиците класяха,
като са с булка връщаха,
вишни-череши зрееха
ичумиците жънеха.
Драгинко, младо деверче,
той си от коня приседна,
отчупи клонче зелено,
на буля си го даде:
- Я, на ти, буле, туй клонче,
да знаеш, буле, да помниш,
кога ти й била сватбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013