* * *

Далеч за невеста

Попитал Стоян Бояна,
Бояна майка не дават,
сама Бояна го сакат.
Кога Бояна питаше,
вишни-череши саде'е;
кога Бояна посвърши,
вишни-череши цуте'е;
кога Бояна вземея,
вишни-череши зобе'е;
кога Бояна иде'е,
вишни-череши зобе'е,
Бояне во скут хвърле'е:
- Зобай, Бояно, невесто!
Оде'е, що ми оде'е,
нис търномечки лъго'и;
се запна киска ракитка
за Бояната махрама.
Никой Бояна не виде,
сам йе Миленко догледа;
си сегна в бели пазу'и,
изваде фрушки ножина;
спълзнале му се ножина
Бояне в гърло втоне'е;
никой Бояна не виде.
Оде'е, що ми оде'е,
край село ми се приближе'е;
Бояна лепо 'и ворит:
- Братими, бели братими!
Аль йе далеку кукята?
Братими лепо йе ворет:
- Егиди млада невесто!
Край куки сме приблизале.
Спущила ми се свекърва,
отхвърли дулак шарени
да видит Боя хвалена.
Тогай йе ворит невеста:
- Майко ле, мила майко ле!
Не гледай лице хубаво,
тук' гледай ми го сърцево;
Боя ке младо загинит;
постели мека постеля!
Боя от коня сметна'е,
я кладо'е на постеля,
Боя си младо загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013