* * *

Далеч за невеста

Израсло дърво високо
във това поле широко,
клони клонило до земя,
върше вършило до небе,
сянка сторило през море.
Под дърво стоят еснафи,
еснафи, индже терзии,
се млади отбор юнаци,
се с бурмалии мустаци:
Димитър индже терзия,
тримата златни златари.
Терзии шият и кроят,
златари сечат и леят,
терзии шият седлата,
седлата и коланите,
златари сечат и леят
юздите и зенгиите.
Че ще за булка да върват,
за Елка, чедо болярско,
за Елка презморичанка.
Га съ за булка тръгнали,
ечемиците сеяха,
вишни-череши цъфтяха,
га съ са с булка върнали,
ечемиците жънаха,
вишни-череши зрееха.
Девер са от кон преведе,
откъсна кичур череши
и ги на буля подаде:
- Я земи, буле, череши,
череши мезе да ядеш,
сватбата да си запомниш.
Кога за тебе тръгнахме,
тези череши цъфтяха,
ечемиците сеяха,
сега са с тебе връщаме,
ечемиците зажънват,
вишни-череши ща берат.
Кога та дома заведем,
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013