|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
- Дружина вярна, сговорна,
като ядете и пиете,
че ляга ли ви на сърце?
Мен ми на сърце не ляга,
че ме е мама сгодила
през Дунав, дори в Влашко,
за бяла Рада българка!
Дунав е много далеко,
там се с коли не ходи,
все трябва с коне да идем,
ние си коне нямаме,
от къде коне ще взема,
да ида Рада да взема…
Като го зачула майка му,
тя си на Стоян продума:
- Сине Стояне, Стояне,
ти се затова не грижи,
майка ще да се погрижи.
Вуйчо ти е, синко, болярин,
болярин, баш чорбаджия,
той храни коне хергеле,
от него коне ще вземем,
да идем, Рада да вземем!
Като за Рада тръгнали
ечемиците класяли,
вишни-череши цъфтяли;
кога се назад върнали
ечемиците жънали,
вишните-череши беряли.
Драгинко, драго деверче
той се от коня присегна,
вишни-череши откъсна
и ги на Рада подаде:
- На ти невесто череши,
да си запомниш сватбата!
Севлиево; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|