|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Манушка плаче, не рачи,
пък буля хи я дореше:
- Мър, мълчи, мила булино,
буля ти по от далеко,
че я вземал батьо ти.
Кога за буля идехте -
вишни-череши цветяха,
а орехите ресяха;
кога със буля върнахте -
вишни-череши презряха,
а орехите брусеха,
девер ги от кон брусеше,
буля ги във скути мяташе:
"Мър, на ти, бульо, армаган,
армаган, още орехи,
че имаш много зълвички,
зълвички и деверчета -
армаган да хми занесеш,
армаган, още орехи."
Сюлейман, дн. Сечище, Новопазарско; преселн. от Коджабунар в
Мала Азия; сватбена (СбНУ 47/1956, № 325 - "Мома не иска да я женят далеч").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|