* * *

Далеч за невеста

Зелен ми ореф цутеше,
зелен да бидит за зима,
сенка да държит за лето.
Под сенка седат юнаци,
со игла седла шиеха,
сребрени юзди лееха,
мисла мислея да ходят
дури по мома Койдана.
Койдана во двор седеше,
тънка си риза везеше,
тънки си пръсти кършеше,
дробни си солдзи ронеше.
Тука помина снаха йе,
тая йе нейзе велеше:
- Сестрице мори, Койдано,
шчо рониш дробнине солдзи,
шчо кършиш белине пръсти?
- Ей гиди, мори, снахо ле,
та како да си не плача,
кога е место далеко?
Къде ке видя роднина?
- Молчи, сестрице, не плачи,
не си от мене по-скрая:
кога по мене идеха,
вишни-череши цутея;
кога се назад вративме,
вишни-череши здрейея,
девери гранки кършея,
мене на скути върлая.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013