 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Колко йе поле ягодско,
синя га ружа прекрила.
На едно место немало.
Тамо си седи Илия,
Илия царюв терзия.
Сини си седла шиеше,
златене юзде леяше,
зелен га коня стегаше,
на далеко се канеше,
за Елку за етрополку.
Чула е Елка разбрала,
снахи на скут припаднала:
- Снахо ле, мила какице,
какво че сега да правим
като ми иду сватове?
- Не бой се, зълво Калино,
када су мене просиле,
вишни и трешни цъфтеле,
када су мене носиле,
вишни и трешни узреле.
Сватове от кон бераю,
на сваи венци вияю.
Салаш, Белоградчишко; сватбена - когато тръгват за булката (Стоин-ТВ, № 647).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013