* * *

Далеч за невеста

Орехов се лист навива,
Вело ле, мари, Елено,
повива, Вело ле, завива,
за да е зелен за зимата,
да държи сянка за лете.
Под сянка да седят терзии,
терзии седла шиеха,
за в неделя ги бързаха,
че далеч за булка ще идат.
През девет села в десето,
в десето, чак до морето,
за Пенка, млада невеста.
А Пенка плаче, не рачи,
че й се видяло далеко.
Буля й я мирише и кротеше:
- Мари, мълчи, зълво, не плачи,
това ли ти се види далеко?
Когато за буля ти идеха,
вишни-череше цъфтяха,
ечемиците класяха.
Когато се от буля връщаха,
вишни-череши зрееха,
ечемиците жънеха,
девера от кон посягаше,
вишна-череша късаше,
на буля ти подаваше,
уста да си разкваси,
майка и баща да забрави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013