* * *

Далеч за невеста

Под дърво седят терзии,
терзии и куюмджии;
сини си седла вияха.
жълти си юзди лееха.
Канят се д' идат далеко,
на Софиринка за булка,
за девойчица Маринка.
Маринка плаче, не рачи,
че било твърде далеко,
стара я булня миреше:
- Мълчи, калино, не плачи,
тва ли се вика далеко,
за ден да идеш да дойдеш?
Я смисли, мари, булня си,
отде е и откъде е,
от кой е пусти вилает;
през девет гори зелени,
през девет села в десето.
Га са за мене тръгнали,
вишни-череши цъфтели
и ранозрейки ябълки.
Га се със мене върнаха,
вишни-череши зрееха
и ранозрейки ябълки;
зълви й девери беряха
и на булката даваха:
"На, зобни, бульо, череши,
да си сватбата запомниш,
че каква й била весела!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013