* * *

Далеч за невеста

Първан за сватба заготви
и за болярска трапеза.
Та е калесал, калесал
от девет села сватове,
от десетото кумове.
Та са за булка тръгнали,
вишни-череши цветяха,
та хи мъжете беряха,
та си гуглите кичяха
Га се от булка връщаха,
тях ги жените беряха
и си децата миряха.
На път ги елен притече,
Елен със малко еленче,
и сватове се спуснаха
Елена да си уловят.
Остана зетя със булка.
Зетя се от кон наведе,
булчето да си целуне,
да го целува й милува.
Тенка се пушка отпена,
удари булка в сърцето.
Булка бе хитра, разумна,
червено кърпе дереше,
та си раните пушаше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господе,
подръж ми, Боже, душата,
че ми се Първан хвалеше:
че имат село голямо,
че имат къщи хубави,
че имат двори широко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013