|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Орех се вива превива,
Мирчо ле, млада войвода.
Под орех ми седеа, леле,
терзие, млади златаре.
Терзие седла шиеха,
златаре юзда правеха,
надалеко се канеха,
далек за мома да идат,
за мома Янка гражданка.
А Яна плаче, не ще го,
че си е Мирчо отдалек.
Снаха си Янка плетеше
и плетешком я предумва:
- Вземи го, мома калинко,
той не е Мирчо отдалек.
Ами аз, мома калинко,
отдалек съм и откъдя съм -
от дек слънцето изгрява,
дошла съм дек то захожда.
Помниш ли, мома калинке,
кога за мене дойдохте,
вишни-череши цъфтеха,
кога са назад върнахте,
девере си ги береха,
мен ги на конче даваха.
Панагюрище; хороводна - след кърска работа (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|