* * *

Далеч за невеста

Мама Никола сгодила
през девет села в десето,
на десетото на края.
Като за булка отивали,
вишни-череши цъфтели,
като се назад връщали,
вишни-череши зреели.
Никола върви най-напред,
той се от конче присегна,
откъсна клонче череши,
на Маламка го подаде
и на Маламка продума:
- Вземи, Маламке, череши,
да знаеш, Маламке, да помниш
кога ни е била сватбата.
Кат се от конче присегна
Маламка да си целуне,
златен му инджил излетя,
в Маламкина пазва влетя,
Маламка в сърце прободе.
Викна Маламка да плаче:
- Майно ле, стара майчице,
мило мий, мамо, жално мий,
дето не можах, мамо ле,
у Николови да ида,
в Николови двори да вляза,
Николови къщи да видя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013