* * *

Далеч за невеста

Турци по двори ходеха,
сиви си конче яхаха,
бели си гъжви виеха,
далек за булка ще идат,
през девет села в десето,
за Елка, за сирачето.
Елка се плаче, не рачи,
пък буля я плетеше.
Като я буля плетеше,
плетеше и мъреше:
- Мълчи ма, Елке, не плачи,
че ти далеч отиваш,
че и буля ти от далече,
тт далеко, от друго село.
Помниш ме, мари калено,
като за мене проводиха,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците класяха.
Като се назад връщахме
вишни-череши зрееха,
ечемиците жънеха,
драгинко напред вървеше
с негово конче враняно
и потчупи клонче череши,
и ги на мене подаде:
- И на теб, буля, череши,
да знаеш, буле, да помниш
кога ти била сватбата
по вишни и по череши,
по жътва и по ячмена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013